Ден-два преди да тръгнем, решихме да обърнем маршрута и да тръгнем от Банско. А вечерта преди отпътуването ходихме на кино, след това пазарувахме и общо взето аз си легнах към 2:30 и станах в 5:30 да си приготвя раницата. Изтърсихме се на централната автогара в 7 часа само за да разберем, че билетите за автобуса в 7:30 вече са свършили. Хванахме следващия - в 8:30, а по-късно дочух, че имало някакви други, тръгващи от автогара Овча купел, може да ги пробваме някой път. И така, след известно дондуркане по пътя благополучно пристигнахме в Банско, от автогарата се качихме на микробус до х. Вихрен.

По пътя видяхме, че лифта работи, но все пак мисля, че добре се получи с транспорта, така имахме повече време да се качим до върха още същия ден. Накарахме шофьора да ни спре до Байкушевата мура преди да стигнем до хижата. След това оставихме раниците в стаята, която ни дадоха (10 лв. на човек ми се струват доста за условията, които предлагат) хапнахме и се отправихме нагоре към връх Вихрен. Спирахме доста да почиваме, и към 18 без нещо бяхме горе. Порадвахме се на гледката към Кончето и Влахинските езера преди това, и тръгнахме да слизаме през Казаните. Срещнахме много диви кози, на заслона имаше 7-8 които си обикаляха там и ни зяпаха с интерес, почти както ние тях. След завоя луната изгря над връх Тодорка и започна да се стъмва. Благодарение на фенерчето на Петър, моя челник и до някаква степен gps-a успяхме да се доберем благополучно до хижата, където вечеряхме, като полагахме големи усилия да задържим очите си отворени.

Сутринта станахме сравнително късно - към 8 май беше, пооправихме се и потеглихме към х. Синаница. Пътеката предложи много красиви гледки, като Георгиевските езера например. Единствените проблеми се свеждат до това, че ни свърши водата и кахърите с обувките, които имаха някои от хората. И докато една краставица и една чушка пооправиха положението с жаждата до някъде, то по другия въпрос нямаше какво да направим. Когато стигнахме разклона за хижа Яворов се зачудихме дали да не продължим на там, но още 4 часа ни се видяха твърде много, пък и нали нямахме вода. Привечер стигнахме до хижа Синаница, където се оказа, че няма места и ще трябва да спим в столовата. Пихме по един чай, полюбувахме се на езерото, гледката към връх Синаница и залеза. Вечеряхме и после зачакахме да ни настанят на земята в столовата. В това време се оказа, че наблюдаваме частично лунно затъмнение, което било тази нощ, а не предната, както си мислех. Преди лягане попитахме хижаря за най-бързия начин да стигнем до Кресна на другия ден, а той ни запозна с група от други 6 човека, които се бяха свързали с някой, който предлага транспорт.

И така на другия ден станахме рано и потеглихме надолу - през гората, до м. Пещерата и после Върбите, където ни чакаше ГАЗ-ката на "ужасите", която ни свали до гарата в Кресна. Пропуснахме Влахи - остава за някой друг път, тъй като много щяхме да се забавим сега. Общо взето плана, който правих перди тръгване не се изпълни, но пък си беше полезен.

Снимките са качени в галерията - http://mmartinov.com/image/tid/19.

Благодаря на Зори, Рали, Петър, Ели и Никифор за страхотната компания и 3-те незабравими дни, надявам се и на тях да им е харесало толкова, колкото и на мен! :-)