Заглавието е иронично разбира се, някой да не си помисли, че се хваля :-)
Ще започна от края - доволен съм, добро ходене се получи. На кратко - Карлово - х. Равнец - Ботев - Жълтец - Костенурката - Кръстците - Купените - Амбарица - Добрила - Карлово. Всички снимки - във flickr account-a ми.

Първоначално плана ми беше прекалено амбициозен, за да има някакъв шанс за осъществяване - Паскал, Вежен, Амбарица, Ботев - за 5 дни, от 1-ви до 5-ти май включително. Провали се не веднъж, а няколко пъти.
Първо се наложи да работя в събота, след това реших да прекарам неделята с Рали, лежейки в южния парк. Плана съответно претърпя промени - скъсявах маршрута на няколко пъти.

И така, в понеделник, 3-ти май си легнах в 2 и станах 6 без нещо - към 7 бях на централна ж.п. гара, където в 7:20 тръгва влака за Карлово. Плана за деня беше Карлово - х. Равнец - з. Ботев. Пропадна в момента, в който разбрах, че вместо на влака за Карлово, спейки съм се метнал на този за Враца - тръгваха от един и същи коловоз (13-ти), горе-долу по едно и също време, но в различни посоки. Много се прецаках, но аз съм си виновен - качих се първо в последния вагон на правилния влак, попитах хората за къде е, някой ми каза - Бургас. На мен обаче не ми прещрака, че Карлово е по пътя за Бургас и слязох, минах няколко метра и се качих в последния вагон на грешния влак (бяха един до друг). След това се заех със закуската и не обърнах внимание, че влака в който съм тръгна малко по-рано от 7:20. Разбрах че съм сбъркал влака чак след София-север и след кратки колебания дали да не се поразходя из врачанския балкан слязох на Своге, от където с маршрутка се върнах в София към 11 без нещо.

Хванах автобус в 12:00 за Карлово, купих си бутилка от "Водопада" тръгнах към 15:30 и за около 2 ч. стигнах до х. Равнец. Ходенето беше приятно, по-голямата му част на сянка, а нагоре вече времето беше напреднало и слънцето не печеше така силно. По пътеката се натъкнах на едно 30-тина сантиметрово змийче.

В хижата ме посрещнаха хижаря Митко и майка му Мария, която ме нагости със страхотен боб с манатарки. Реших да не бродя по нощите към заслон Ботев и останах да нощувам в хижата. След кратка почивка се разходих наоколо, срещнах няколко хергелета и направих малко снимки. Към 21 бях отново в хижата, хапнах вкусна гъбена супа, приготвих се за тръгване рано и заспах като заклан.

Сутринта се вдигнах към 7, в 7:30 вече бях над хижата по пътеката за Ботев. Навсякъде беше осеяно със стари и нови купчинки обработена от коне и говеда трева. Но пък и доста цветя имаше, свързани са нещата ;-) По пътя срещнах конете на хижата, а по-нагоре и едно стадо с малко конче, доста симпатично. От Равнец не минах по зимната маркировка, а след като се качих над хижата избрах пътеката по реката, нагоре и през резервата. В гората имаше доста сняг, повече, от колкото предполагах, въпреки че хижаря ме беше предупредил. Не беше трудно, но не беше и лесно, използвайки стъпките на дивите животни някак успях да мина през гората и да стигна клека, където снега си беше гола вода, съжалих, че не съм с гумени ботуши.

Продължението - като ми остане време да го донапиша... :-)